Обзор на антибиотичната мултирезистентност във връзка с уроинфекциите на Балканския п-ов след епидемията COVID-19

Инфекциите на пикочните пътища (UTIs) са едни от най-често срещаните бактериални заболявания в световен мащаб и засягат милиони хора всяка година. Макар че в повечето случаи се третират с антибиотици и протичат сравнително леко, нарастващата честота на мултирезистентни (MDR) причинители превръща тези инфекции в сериозно обществено-здравно предизвикателство. Проблемът е особено остър в региони със слабо изградени системи за антимикробно наблюдение, ограничени ресурси и висока степен на антибиотична употреба – какъвто е Балканският полуостров.

Пандемията от COVID-19 допълнително усложни ситуацията, тъй като доведе до масово, често неоправдано, предписване на антибиотици при вирусна инфекция. Това ускори процеса на развитие и разпространение на резистентни щамове, включително на такива, причиняващи инфекции на пикочните пътища. В резултат, все повече пациенти се сблъскват с ограничени терапевтични възможности, по-дълги хоспитализации, по-високи медицински разходи и по-сериозни усложнения.

На този фон статията „From Pandemic to Resistance: Addressing Multidrug-Resistant Urinary Tract Infections in the Balkans“, публикувана в списание Antibiotics през 2025 г., разглежда мащабно проблема с MDR UTI в региона. Направен е анализ как пандемията е повлияла на динамиката на антимикробната резистентност, очертават рискови фактори, системни слабости и здравни последици, както и предлагат практически решения – от антимикробно управление и бърза диагностика до нови терапии, ваксини и регионална политическа координация.

Линк към статията: https://nephrology.bg/wp-admin/post.php?post=665&action=edit

Фигура: Комбинирана резистентност на Klebsiella pneumonia към цефалоспорини от трето поколение, флуорохинолони и аминогликозиди. (© Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията, 2025 г. Възпроизвеждането е разрешено, при условие че се посочи източникът.) (Информация от: https://atlas.ecdc.europa.eu/, 5 май 2025 г.).

1. Контекст, цели и основни акценти

Контекст
В Балканския регион, където вече съществуват предизвикателства като застаряващо население, ограничени здравни ресурси и нефункционални системи за наблюдение на антимикробната резистентност (AMR), многовалидните (MDR) инфекции на пикочните пътища (UTIs) представляват сериозна заплаха за общественото здраве. COVID‑19 пандемията засили този проблем, поради често неоправдана употреба на антибиотици.

Цел
Статията представлява преглед на епидемиологията, факторите на риск и последствията от MDR UTIs в Балканите, особено в контекста на пандемията. Изтъкват се нуждата от подобрена диагностика, антимикробно управление (AMS), както и политически стратегии за справяне с проблема.

2. Епидемиологията и основни фактори на риск

Возраст, предишни инфекции и употреба на антибиотици: Рискът от MDR UTI се увеличава при пациенти, които са използвали антибиотици три или повече пъти, а употребата на флуорохинолони и тетрациклини корелира с ESBL‑продуциращи щамове, особено E. coli.
Други рискови фактори: включват мъжки пол, напреднала възраст и предишна инфекция през последните 6 месеца.

3. Влиянието на пандемията COVID-19

Масова употреба на антибиотици: Метанализ, обхващащ над 892 000 пациенти, установява, че 76.2% от COVID‑19 болните са получавали антибиотици, въпреки ниския процент на бактериални коинфекции.
Увеличена резистентност: В Гърция и Сърбия пандемията е довела до повишена честота на MDR патогени като карбапенем-резистентни Enterobacterales и Acinetobacter baumannii.
Регионални данни: В България комбинираната резистентност на Klebsiella pneumoniae към трето поколение цефалоспорини, флуорохинолони и аминогликозиди се е увеличила от 44.9% (2019) до 64.9% (2025).
Допълнителни примери: В Клебсиела, флуорохинолон-резистентност се е увеличила от 16.9% на 35.5%, а в Pseudomonas — от 30.3% на 77.4%.

4. Системни пропуски и предизвикателства в наблюдението

Фрагментираност: Докато Гърция и Румъния имат добре развита AMR система през EARS‑Net и CAESAR, други балкански държави (Албания, Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и др.) имат значителни пропуски в диагностичната инфраструктура, обучение на персонала и достъп до автоматизация.
Слаба интеграция: В повечето случаи данните идват от малък брой болници и не отразяват нивото на AMR в цялото население.
Влияние на пандемията: Рутинното AMR наблюдение е силно нарушено, а качеството и количеството на изследваните проби е намаляло.

5. Клинични и здравни последици

Ограничен избор на терапия: За лечение е необходимо прибягване до „последна линия“ антибиотици (колистин, меропенем, имипенем), които са по‑токсични, по‑скъпи и често по‑малко ефективни, особено при възрастни или имунно отслабени пациенти.
Влошен резултат за пациентите: По-дълги хоспитализации, по-висока смъртност и усложнения (урепиелонефрит, уросепсис, рецидиви).
Икономическо и етично бреме: Засиленият разход за лечение, по-голяма тежест върху здравните системи и неравен достъп до модерни терапии подчертават необходимостта от етично-справедлив подход.

6. Решения и бъдещи стратегии

6.1 Антимикробно управление (AMS)

Ползи: Дори кратки AMS програми водят до намаление на MDR инфекции и разходи.
Компоненти: Анализ на предписване, локални профили на резистентност, проследяване и обратна връзка, системни електронни сигнали за рационално предписание.

6.2 Бърза диагностика

Напредък: Системата Sysmex PA-100 – диагностика за 15 мин, AST в рамките на 30–45 мин; повишава точността на антибиотичния избор от 58% на 78%.
Икономически ефект: Испански анализ предвижда икономия от €323 млн през първата година.

6.3 Нови антибиотици

Cefiderocol – „Trojan horse“ антибиotik, ефективен срещу MDR Gram-отрицателни агенти.
Gepotidacin (Blujepa) – перорален антибиотик, сравним (или по‑добър) от нитрофурантоин при неусложнени UTI.
Pivmecillinam (Pivya) – първа линия при E. coli, Proteus mirabilis, S. saprophyticus; клинична ефективност до 82.7%.

6.4 Нефармакологични алтернативи

Бактериофагова терапия – в 72% от изследванията има клиничен и микробиологичен успех; показват добро проникване в биофилми и синергия с антибиотици.
Ваксини (OM‑89/UroVaxom и StroVac) – OM‑89 намалява честотата на UTI с 34%; StroVac значително намалява рецидивите, особено при пациенти с >7 инфекции годишно.

7. Политически препоръки и регионална рамка

Предложен е конкретен план за действие, включващ:

Създаване на регионален AMR Taskforce под егидата на WHO/CAESAR или ECDC, с цел координация, обучения и стандартизация.
Задължително наблюдение и интегрирани данни – включване на първична грижа, частни лаборатории и електронно отчитане.
Инвестиране в бърза диагностика – субсидии за технологии като PA-100, особено в селски и слабо ресурсни райони.
Засилване на AMS програми – изграждане на екипи с клиницисти, микробиолози и фармацевти, с контрол и обратна връзка.
Обществено и професионално образование – кампании за подобряване на грамотността за антибиотиците и курсове за рационално предписание.
Регулаторна подкрепа за неантибиотични терапии – улесняване на достъпа до фаготерапия и ваксини като OM‑89 и StroVac.

8. Етични, икономически и глобалноправни аспекти

Етични: Неравен достъп до модерни диагностични средства и терапии подчертава здравното неравенство.
Икономически: MDR UTI увеличава разходите за здравеопазване и домакинства; инвестиции в AMS и диагностика имат потенциал за значителни икономически печалби.
Глобален аспект: Балканите са потенциален „хъб“ за разпространение на резистентни щамове; глобална отговорност и подкрепа от ЕС и международни агенции са наложителни.

9. Заключение

Авторите подчертават, че MDR UTI представляват спешна общественоздравна заплаха в Балканите, като пандемията от COVID‑19 само е изострила проблема. Въпреки наличието на иновативни инструменти (диагностика, антибиотици, фаготерапия, ваксини), техният uptake остава ограничен. Необходима е политическа воля, инфраструктурни инвестиции, образователни програми и регионална координация, за да се изгради устойчив и справедлив модел за справяне с AMR и защита на общественото здраве.