bgnephrology@gmail.com
Как избрахте пътя към нефрологията?
Първите ми контакти със спецалността нефрология се случиха в г. Монтана (Михайловград, тогава ендемичен район). Там имаше пациенти с балканска ендемична нефропатия. През 1982 година постъпих на работа в Центъра за спешна хемодиализа на НИСМП „Н.И.Пирогов“. Отделението разполагаше с нефрологичен стационар за лечение на ОБУ /ОБН/. Пациентите бяха с разнообразна етиология като травми, интоксикации, шокови състояния, остри бъбречни заболявания и обструктивни уропатии. Спешният съдов достъп осигурявахме през феморална вена с еднолуменни катетри, собствено производство. Хемодиализните машини бяха италианските „Unimat“, с по две кръвни помпи за „едноиглена“ диализа. Работата беше интересна, а резултатите добри. Лечението в повечето случаи завършваше с оздравяване и възстановяване на бъбречните функции. Това ме привлече към специалността и останах с нея до края на трудовия си стаж.
В УМБАЛ „Пирогов“ имах възможността да работя и се вдъхновявам от двама бележити нефролози. Те бяха завеждащият отделението доц. д-р Михаил Бакърджиев и доц. д-р Емануил Патев, по това време консултант. Първият въведе закритата пункционна бъбречна биопсия в клиничната практика. Вторият беше основоположник на диализното лечение в България, осъществил първите си диализи в ИСУЛ.
Кой е най-важният Ви принос или момент във Вашата кариера?
Като дългогодишен началник на отделението, трябваше да се справям с различни задачи и предизвикателства.Бях активен участник, инициатор или организатор в провеждане на различни извънбъбречни методи за очистване на кръвта. Такива бяха карбохемоперфузия, артерио-венозна и вено-венозна хемофилтрация, хемосорбция със смоли, плазмен обмен и продължителна амбулаторна перитонеална диализа. По време на трансплантационна активност в УМБАЛ „Пирогов“, се наложи на мен и колегите ми нефролози, да поемем лечението през ранния посттрансплантационен период. Тази специфична дейност се реализира с помощта на указания дадени от доц. д-р Пенчо Симеонов и доц. д-р Боряна Белева от Диспансера по бъбречна трансплантация.
Като принос мога да посоча положените от мен усилия за подмяна на остарялата хемодиализна апаратура, оборудването с модерна водоочистваща ситема (втора в страната) и преминаването от ацетатна към бикарбонатна хемодиализа.
С годините настъпваха промени в изискванията и организация на работа. Болниците станаха търговски дружества. Приходите се формираха от броя проведени диализи. Това доведе до закриване на стационара. За ръководството, хрониохемодиализата не беше приоритетна дейност на спешната болница. Наложи се да правя изчисления и финансови обосновки за да докажа целесъобразността от повишаване на диализната активност. Голям успех и принос беше осъществения ремонт с увеличаване на диализните зали и постове. Реновирането продължи 8 месецa, без прекъсване на диализната дейност. Организацията позволи запазване на персонала, пациентите и приходите на отделението.
Като национален консултант участвах в изработване на правилата за дейност и актуализиране на медицински стандарт „Диализно лечение“. Получавах отчети от всички диализни центрове. Обобщените данни представях на МЗ и пред годишните нефрологични конференции. Имах идея за създаване на национален диализен регистър. По това време министерството провеждаше търгове и организираше доставките на диализни консумативи. С точни данни, мотивирани убеждения и сравнения с европейските страни, постигах ежегодно нарастване процента на закупуваните по-скъпи, но по-качествени хемодиализатари, перитонеални разтвори и медикаменти.
Какви са най-големите предизвикателства в нефрологията днес?
Въпреки натрупаните знания и съвременно лечение,смъртността при тежко протичащите случаи на ОБУ се задържа висока. Друго предизвикателство е нарастващия брой пациенти с ХБЗ. Причините са артериална хипертония, захарен диабет, метаболитен синдром и уроинфекции. Пациентите започват лечението си при ОПЛ, кардиолог, ендокринолог, уролог. Щом се стигне до бъбречно увреждане, водещата роля трябва да има нефролога. Предизвикателства са навременната диагноза, предотвратяване и забавяне прогресията на ХБЗ. Желателно е диализата да се избегне или отложи във времето, но без да се стига до изразена азотемия. При навременно започване на бъбречнозаместващо лечение се постигат увеличена продължителност и по-добро качество на живот.
Сериозно предизвикателство е липсата на диализни сестри. Ако не се вземат мерки, качеството на дейността ще се влоши в скоро време.
Като предизвикателства приемам недостатъчната профилактика, подценяване на проблемите от страна на самите пациенти, липсата на нефродонори и ниската трансплантационната дейност.
Какво бихте посъветвали младите лекари?
Нефрологията е интересна и перспективна медицинска специалност. Младите лекари искат и трябва да се усъвършенстват. Предстоят им нови интересни възможности за кариерно развитие. Трябва да са подготвени за конкурси, работа при повишени изисквания и конкуренция. Освен теоретични знания, са необходими практически умения в извършване на инструментални изследвания, работа с апаратура, приложение на медикаменти. Бих ги посъветвал да поддържат и усвършенстват езиковите си знания, да следят новостите, да членуват в наши и международни нефрологични организации, да работят според изискванията на европейските стандарти, като прилагат у нас всичко което е разумно и възможно. При добро възнаграждение, усилията са оправдани.
Какво Ви вдъхновява извън медицината?
През различни периоди се увличах от фотография, свирене на китара, колоездене, планински туризъм, кънки, ски, гребни лодки, плуване, автомобилизъм. След прекъсване на трудовата дейност, предпочитам спокойствие, разходки сред природата и ексурзионни пътешествия. Занимавам се с градинарство, четене на книги, шах. Радват ме контакти със семейството, срещи с колеги и приятели.
П Р О Ф Е С И О Н А Л Н А Б И О Г Р А Ф И Я
Роден в София през 1950 година. Завършва медицина във ВМИ София.
Започва трудовата си дейност по разпределение в МБАЛ град Монтана. Там работи 4 години като терапевт в бърза медицинска помощ и двете вътрешни отделения.
През 1982 г. постъпва на работа в Диализен център по остра бъбречна недостатъчност в РНПИСМП „Н.И. Пирогов”. Спечелва конкурс за научен сътрудник III-I степен. Последователно придобива три специалности: вътрешни болести (1984г.), нефрология (1987г.) и спешна медицина (2008г.). Специализира перитонеална диализа в Чехия и Италия, бъбречна трансплантация в Холандия и Швеция.
През 1989 г. спечелва конкурс за Завеждащ Отделение по диализно лечение в „Н.И. Пирогов“. През 1992 г. защитава дисертационен труд на тема: “Инфекциите като причини и усложнения на остра бъбречна недостатъчност”. Получава научна степен “Доктор по медицина” (1993 г.), научно звание Старши научен сътрудник -ІІ степен (1996 г.)и академична длъжност Доцент по нефрология (2013 г.).
Автор е на глави в медицински книги и учебници: “Спешна медицина”, “Нефрология и урология” (2003 г.), „Нефрология” (2015 г.), „Справочник по нефрология“ (2018 г.). Има ежегодни участия в нефрологични форуми като „Горещи точки по нефрология”, „Диализата в 21-век”, европейски конгреси на ERA-EDTA и BANTAO.
Доц. В. Мушеков е бил председател на комисията по етика в болницата и зам. председател е на „Национално сдружение на диализните специалисти в България”. Членува в БЛС, БНА и ERA-EDTA. През 2015 година е включен в „Best Doctors”.
Доц. Д-р В. Мушеков е дългогодишен член на Експертен съвет по диализа в МЗ. В продължение на 6 години е бил Национален консултант по хемодиализа. Трудовият му стаж в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” е 38 години, от които 31 години е началник на Отделение по нефрология и диализно лечение!
