bgnephrology@gmail.com
Как избрахте пътя към нефрологията?
Като клиничен ординатор по вътрешни болести преминах и през Клиниката по нефрология на тогавашната Медицинска академия. Попаднах сякаш в рая – имах възможност да се срещна и да работя с изключителни специалисти: проф. Георги Стефанов, проф. Анжел Аструг, проф. Никола Беловеждов, проф. Тишков, проф. Киряков и много други високо интелигентни колеги.
Редовно се провеждаха ежемесечни общи колегиуми с лекарите от хемодиализните центрове. Разглеждаха се интересни клинични случаи заедно с доц. Дойчинов – несравним патоанатом, който поставяше точни и аргументирани диагнози. Дори през онези години пациентите се лекуваха с много добри резултати. Доц. Бакърджиев извършваше първите бъбречни биопсии. Освен това както в двете клиники по нефрология, така и в хемодиализните центрове цареше отличен професионален микроклимат, съчетан с непрекъснато обучение на студенти, стажанти и специализанти. Още тогава се усетих привлечена от нефрологията.
По-късно, като асистент в Клиниката по гастроентерология, започнах да се занимавам с абдоминална ехография. В тази връзка бях преместена в новосъздадената Клиника по нефрология към Катедрата по вътрешни болести, с ръководители проф. Никола Беловеждов и проф. Иван Груев, а главен административен асистент беше д-р Христо Нешев.
Всички те бяха личности, оставили ярка следа в историята на Българската Нефрология. Как човек да не се влюби в тази специалност, когато работи с такива специалисти?
Заедно с д-р Боряна Киперова (по-късно доцент и ръководител на клиниката) четяхме, обсъждахме и ежедневно попивахме от знанията им и усъвършенствахме нашите. Работата не беше лека – започнахме едновременно лечебна и преподавателска дейност под строгия поглед на акад. Малеев. Но работехме с ентусиазъм и се учехме всеки ден.
Аз започнах да развивам абдоминалната ехография на бъбреци, а доц. Киперова да извършва бъбречни биопсии под ръководството на доц. Бакърджиев. Постепенно стана ясно, че в този малък орган – бъбрека – могат да се открият множество детайли, които подпомагат, а понякога и решават клиничната диагноза.
Опитахме и първите биопсии под ехографски контрол. Всеки ден беше интересен и изпълнен с нови възможности. Вече имах специалност по вътрешни болести, но за мен нефрологията – толкова логична, смислена и тясно свързана с всички други медицински специалности – се превърна в естествения ми професионален избор.
Кой е най-важният Ви принос или момент във Вашата кариера?
Още през 1980 г. започнах първите в България абдоминални ехографски изследванияв в областта на нефрологията. До този момент вниманието беше съсредоточено основно върху черния дроб, панкреаса и жлъчния мехур, а на бъбреците се обръщаше значително по-малко внимание.
Започнах да изнасям и първите лекции по ултразвукова диагностика в нефрологията в рамките на първите курсове по абдоминална ехография, заедно с проф. Мечков и проф. Никола Григоров. Днес тази диагностика е ежедневна практика – резултат от многобройните лекции и обучения, провеждани на ехографски курсове, симпозиуми и конгреси от мен и колегите доц. Кръстева, проф. Богов, проф. Любомирова и уролога-рентгенолог проф. Николай Наумов.
От 1996 г. се занимавам активно с Доплер ехография при дифузни и огнищни бъбречни заболявания и бъбречни тумори. Доц Кръстева пък- със съдова Доплер диагностика на бъбреците.
През 2010 г., заедно с проф. Борис Богов, въведохме Контраст-усилената ехография в нефрологията (КУЕ).
Участвала съм и в колективи, разработили и внедрили пет рационализации.
През 2006 г. бях в екипа на Експертния съвет на БАУМ, който разработи програма за обучение и сертифициране за високоспециализирана дейност по абдоминална ехография на три нива. Програмата беше приета много добре от Ректората на Медицински университет – София, а впоследствие узаконена от НЗОК, и функционира успешно и до днес с издаване на сертификати за високо специализирана дейност.
От 2002 г., заедно с екип от уролози, образни диагностици и нефролози, започнахме успешно лечение на ретроперитонеалната фиброза, постигайки много добри резултати и трайна клинична ремисия.
Какви са най-големите предизвикателства в нефрологията днес?
Днес нефрологията е модерна, динамична и изключително интересна специалност.
Въпреки това не всички проблеми са решени.
Нараства броят на хората със затлъстяване и инсулинова резистентност, увеличава се честотата на Диабет тип 2 и Артериална хипертония, засягат се подрастващи и млади хора ; което води до сериозни усложнения като сърдечна недостатъчност, инсулти и инфаркти, ХБЗ. Въведено е понятието Кардио-Бъбречно-Метаболитен синдром (CKM). Независимо от натрупаните знания и съвременните терапевтични възможности, предизвикателство е да се предотврати ранното инвалидизиране и развитието на хронична бъбречна недостатъчност при тези пациенти, чрез засилена грижа към тях, своевременна диагноза и пускане на подходящи изследвания, задъкжително и урина и uACR.
Предивикателство е също своевременно диагностициране на латентната бъбречна недостатъчност, особено след Ковид пандемията, за което ключова роля имат извънболничната помощ и ежегодните профилактични прегледи . Пациентите не ги боли – не си обръщат внимание -и хоп – Бъбречна недостатъчност!!!Необходимо е задължителното изследване на креатинин и гломерулна филтрация, урина и отношение албумин/креатинин (uACR), с особено внимание при възрастни хора и някои групи болни споменати по-горе.
Предизвикателство е необходимостта от въстановяването на диспансерното наблюдение на нефрологично болните – не само по НЗОК, а и в специализираните Клинични центрове.
Смятам, за особено предизвикателство недостатъчното и непълно използване на възможностите на Ултразвуковата диагностика- Конвенционална, Доплер и Контраст-Усилена ехография, на динамично развиващите се инвазивни процедури под ехографски контрол .Така биха се е спестили много средства, ще се намалят приложението на Ро контрасттни образни изследвания и опасността, от контраст индуцирана нефропатия, особено при болни с ХБЗ.
Много предизвикателства има и пред работещите в диалзните центрове. Честно – не разбирам много от Диализа. Мечтая за този ден в който в България Хемодиализа и Нефрология ще се разполагат в една и съща Клиника и всеки нефролог ще може да работи и в Хемодиализа- което особено касае Университетските Клиники.
Малкото трансплантации в България- необходима е сериозна разяснителна политика за насочено търсене на донори. Имаме прекрасни ангиолози, уролози, защо няма трансплантации…
Пердизвикателство е и съществуването само на един Диспансер за трансплантираните болни в цяла България.
За най-голямо предизвикателство приемам , че младите хора – лекари и сестри, не само трябва да се обучават, но и да им се осигуряват необходимите условия за развитие и достойно заплащане, за да останат в България завинаги – те са нашето бъдеще!!!
Какво бихте посъветвали младите лекари?
Младите лекари обикновено са отлично подготвени и добре информирани. В ерата на изкуствения интелект достъпът до информация е значително по-лесен. Въпреки това практическият опит остава изключително важен за да се направи разлика между чисто теоретичното знание и индивидуалния подход към всеки пациент.
Овладяването на инструменталните методи – особено ултразвуковата диагностика – и въобще на образните методи на изследване, с инвазивните им възможности, може значително да улесни работата им.
Искам да убедя бъдещите нефролози, че Нефрологията е една от най-логичните, интересни и удовлетворяващи медицински специалности. Тя е тясно свързана с почти всички области на медицината и предлага огромни възможности за бъдещо развитие и научни постижения.
За да бъдат в крак със съвременните тенденции, желателно е да познават европейските и световните стандарти, да участват активно в научни проучвания и в международни и наши медицински форуми. Нека се учат и работят, Нефрологията и пациентите ще им благодарят!!!
Пожелавам на младите лекари успех – и се надявам, че ще дойде ден, в който трудът им ще бъде достойно оценен и достойно възнаграден.
Получаване на сертификати – „Лекар на когото българите вярват“- 2017г – заедно с проф. Богов и доц. Кръстева
Какво Ви вдъхновява извън медицината?
За мен медицината е едновременно призвание, професия и хоби.
Извън нея се старая да обръщам внимание на семейството си. След пенсионирането си най-голямо удоволствие ми носи времето, прекарано с моите внуци.
Обичам хубавите книги, разходките в планината и морето..Обичам пътешествията в чужбика, круизите, позволявам си ги понякога. Обичам плуването и се старая да плувам винаги, когато имам възможност.
Много обичам природата и цветята, макар че не винаги успявам да ги отглеждам толкова добре, колкото бих искала. Радвам се на срещите с приятели и колеги, на хубавата музика и концертите и на театралните постановки.
2017г- 138 години УМБАЛ“Александровска“ – заедно с Проф. Богов, Доц. Кръсева и Проф. Любомирова
ПРОФЕСИОНАЛНА БИОГРАФИЯ
Заедно с м.с. Анелия Димитрова- ехографски кабинет в Клиника по нефрология. УМБАЛ“Александровска“
Родена съм на 1 януари 1947 г. в гр. Перник, но израснах в Казанлък, където завърших гимназиалното си образование.
Медицина завърших във Висшия Медицински Институт – София в края на 1972 г.
В периода 1973–1975 г. работих по разпределение като ординатор и участъков терапевт в Окръжна болница – гр. Кюстендил. От 1975 до 1978 г. След спечелен конкурс, специализирах вътрешни болести в Института по вътрешни болести към Медицинската академия – София. След успешно положен изпит придобих специалност „Вътрешни болести“.
През 1978–1979 г., – след конкурс-асистент в Клиниката по гастроентерология към Института по вътрешни болести. По-късно, от 1980 г. до пенсионирането си през 2017 г., работих в новосъздадената Клиника по нефрология към Катедрата по вътрешни болести. През 1986 г., след успешно положен изпит, придобих втора специалност – „Нефрология“.
Специализации по нефрология: Университетска болница “ Erasme”- Брюксел, проект Tempus II.
Израел, Петах Тиква- ТелАвив, проф.Розенфелд
През 1996 г. защитих кандидатска дисертация (сега научна и образователна степен „доктор“) на тема:„Ехографски критерии за диагноза и динамично проследяване на болни с остър пиелонефрит и дифузни бъбречни заболявания“.
През 1997 г. получих научното звание „доцент по нефрология“.
Още от 1980 г. започнах активно да се занимавам с ултразвукова диагностика на урогениталната система, а от 1996 г. – и с Доплер ехография. Значителна част от научните ми публикации са посветени на конвенционалната и Доплер ехография при дифузни бъбречни заболявания, остър и хроничен пиелонефрит, нормална и патологична бременност, както и при бъбречни тумори. Имам и много публикации касаещи бъбречните заболявания като първи и последващ автор.
От 2010 г., заедно с доц. Борис Богов, сега професор и Зав.Катедра, , въведохме контраст-усилената ехография в нефрологията. Бях научен ръководител на докторантка, която успешно защити дисертация през 2016 г. на тема: „Контраст-усилена ехография на бъбречни тумори“.
Участвала съм в колективи, разработили и внедрили пет рационализации.
Била съм участник в три клинични проучвания и Гавен изследовател в други две клинични проучвания.
Участвала съм в два проекта, финансирани от Министерството на образованието и науката, както и като водещ изследовател в един проект, финансиран от ВМИ – София.
Преподавателска дейност
Преди пенсионирането си развивах активна преподавателска дейност.
Изнасях лекции по вътрешни болести пред студенти IV курс, и стажант-лекари. Водех и англоезични лекции за студенти IV курс. Участвала съм в изпитни комисии за студенти по вътрешни болести (IV курс) и държавни изпити
Изнасях и лекции по нефрология в различни курсове по Вътрешни болести, Курсове за обучение за нефролози пред общо практикуващи лекари и в Летния и Зимния Университет за общопрактикуващи лекари. Два пъти годишно изнасях лекции в курсовете „ Ултразвукова диагностика в Нефрологията“, както и на различни нива е ехографските конгреси. . Била съм член на комисии за придобиване на специалност по Вътрешни болести и по Нефрология, като в продължение на две години съм била и председател на комисия.
В периода 2006–2014 г. бях председател на комисия за високоспециализирана дейност „Абдоминална ехография – I и II ниво“.
Заемани длъжности
2004–2006 г. – председател на Комисията по Позитивен лекарствен списък.
Председател на Етичната комисия в УМБАЛ „Александровска“.
Ръководител на ехографския сектор в Клиниката по нефрология до 2015 г.
Научни организации
Член съм на:
- Български лекарски съюз
- Научното дружество по нефрология
- Българската асоциация по ултразвук в медицината (БАУМ)
- Българската бъбречна асоциация (ББА)
- ERA-EDTA
- EFSUMB
Била съм член на Експертния съвет на БАУМ. От 1999 г. съм била заместник-председател на БАУМ, а от 2007 г., в продължение на седем години, – председател на асоциацията.
Редакторска дейност
Заместник-главен редактор на списание „Диагностичен ултразвук“ в периода 2007–2021 г. Главен редактор на списанието в периода 2021–2025 г.
Научни публикации и участия
Публикации в български списания – 120
Участия в монографии – 28
Участия в научни сборници – 8
Публикации в международни списания – 18
Участия в международни конгреси – 63
Участия в конгреси и симпозиуми в България с международно участие – 81
Общият ми трудов стаж като лекар е 53 години, от които 46 години като нефролог, включително 37 години в Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Александровска“. Все още работя 2 пъти седмично по 4 часа в МЦ „НИМИМЕД“ и в ДКЦ“Вита1“
Шеговита снимка от д-р Олга Косева ( вероятно AI), с която да си припомним за за любимия ни Проф.Никола Григоров, колос в УЗ диагностика на корема
