Нефролозите отблизо: Доц. Пенчо Симеонов, д.м.

В рубриката „Нефролозите отблизо“ Българската нефрологична асоциация има удоволствието да представи доц. д-р Пенчо Йорданов Симеонов – един от утвърдените специалисти в областта на нефрологията, с дългогодишен клиничен, преподавателски и организационен опит.
В разговора той споделя своите спомени за първите стъпки в професията, значимите моменти от кариерата си, приносите си към развитието на българската нефрология и вижданията си за предизвикателствата и бъдещето на специалността.
Доц. Симеонов откровено говори и за своите вдъхновения извън медицината – родовата памет, любовта към историята, литературата и активния живот, които придават човешко измерение на лекарската му мисия.

С благодарност към неговия принос и отдаденост! БНА представя това интервю като част от усилията си да съхрани и сподели опита на водещите нефролози в България.

Доц. Пенчо Симеонов, д.м.

    1. КАК ИЗБРАХТЕ ПЪТЯ НА НЕФРОЛОГИЯТА?   

На този въпрос мога да отговоря съвсем конкретно. Историята започва, когато бях студент  4-ти курс – ВМИ Варна. Тогава постъпих в кръжока по вътрешни болести, като впоследствие бях определен за негов председател. Кръжокът се ръководеше от д-р Д. Ненов/по-късно – Проф. Ненов/, а Ръководител на Катедрата  по вътрешни болести беше Проф. Св. Разбойников. И за двамата нефрологията беше предпочитания раздел на интерната. Като цяло кръжокът имаше много активна дейност/научна, информационна/, вкл. организиране на интензивен курс по английски език. В хода на казармата/Военно-морска база Атия, ст. школник/ получих писмо от Проф. Разбойников, в което той ми съобщава, че е назначен за Ръководител на Клиниката по нефрология в ИСУЛ и ме кани да участвам в предстоящи конкурси за асистенти по нефрология към клиниката. След завършване на казармата се срещнах с Проф.Разбойников, който ми препоръча  необходимата достъпна литература за подготовка. Конкурсният изпит премина успешно за мен и на 22.02.1974 година бях назначен за асистент.  Бих желал да подчертая, че в тези ранни години, Клиниката не нефрология в ИСУЛ имаше наистина съвременно методологично ниво: пункционна бъбречна биопсия с хистоморфология/М. Бакърджиев и Т. Бакърджиев/, клинична и научна лаборатория/К. Цачев/, функционална диагностика/Д. Мушмов/, хрониохемодиализа, перитонеална диализа за остри случаи  и пр.

    2. КОЙ Е НАЙ-ВАЖНИЯТ ВИ ПРИНОС ИЛИ МОМЕНТ ВЪВ ВАШАТА КАРИЕРА?

    Не само в името на скромността, но и съвсем  обективно, не бих могъл да отдиференцирам някакъв много важен или изключителен принос/момент/ в моята кариера. Все пак има основание да посоча някои мои постижения, които са обществено значими за  развитието на нефрологията у нас:

• положени персонални усилия пред администрацията, урологично-нефрологичните звена и Доц. Б.Белева, Диспансерът по бъбречна трансплантация да се прехвърли административно към нефрологията/ІІ-ра нефрология/;  преди това – своебразно“междуцарствие“ /прикрепен последователно  към „Пирогов“, урологията и самостоятелен статут – с определено слаби резултати/; на естественото си место – нефрологията, Диспансерът по бъбречна трансплантация показа възходящо развитие по всички линии.

• водеща роля при учредяването, стартирането и утвърждаването на диализни отделения  извън МУ – в Първа клинична болница – сега „Лозенец“/заедно с д-р Тодоров/ и болница Св.Иван Рилски 2003 – Дупница/заедно с д-р Савов и д-р Владимиров, след моето пенсиониране/; и в двата случая бих желал да подчертая много доброто сътрудничество с реанимациите  при третиране на спешни и остри уремични случаи; освен това в Дупница се проведе серия от центрофужни терапевтични плазмаферези

• на базата на собствени научни изследвания/вкл.канд. дис./ се направи опит за преодоляване подценената роля на уреята и пикочната киселина спрямо креатинина за балансирано постигане на адекватна хрониодиализа, за откриване на ранно ХБЗ, при хиперкатаболизъм и др.

• издадената с мое авторство книга –„Нефрологични есета…….“, във връзка с учредяването на БНА и с подкрепата на Проф. Богов, може да бъде съвременен наръчник на практикуващите нефролози по основните нефрологични направления

    3. КАКВИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД НЕФРОЛОГИЯТА У НАС?

    Основно предизвикателство на нефрологията у нас е противоречието между постигнатия напредък през годините по основните направления и наличието на голям брой дефицити, противоречия и негативи спрямо европейските стандарти. Резултатът е намаляваща атрактивност за младите лекари и сестри спрямо нефрологичната специалност. По този повод бих желал да изразя моята надежда, че единствено новоучредената БНА може да предприеме инициативи за постепенно преодоляване на тези слабости.

    Други предизвикателства произтичат от това, че нефрологията е структурирана и функционира в рамките на общественото здравеопазване с установена устройствена организация и финансиране. Моите наблюдения от продължителните специализации в Германия и други европейски страни показват, че по отношение организацията на работа/работно време, щатни бройки, графици, дежурства, специализации и др./ е установен интензивен подход. Той накратко може да се представи чрез“формулата“: възможно по-малко лекари, персонал и болници – вършат относително повече работа и получават повече пари. У нас, смея да твърдя, преобладава екстензивния подход – повече лекари, персонал и брой болници – вършат някаква работа и получават някакви пари!

    4. КАКВО БИХТЕ ПОСЪВЕТВАЛИ МЛАДИТЕ ЛЕКАРИ, КОИТО ТЕПЪРВА ПОЕМАТ ПО ТОЗИ ПЪТ?

    Горещо препоръчвам на младите лекари, които имат вкус към вътрешните болести, да предпочетат и  изберат нефрологията за своя бъдеща работа и специализация. Също така бих посъветвал тези, които са направили нефрологичния избор, да специализират в авторитетни нефрологични бази. Така те ще получат солидна теоретична и практическа подготовка по всички клонове на нефрологията. По този начин, в бъдещата си работа на специалисти да могат да упражняват съчетано напр. стационарна / амбулаторна дейност, диализа / амбулатория и други възможни комбинации. Това означава по-голямо професионално удовлетворение и не по-малко важно – по-високи доходи.

    Бих желал да прибавя и нещо футуристично в полза на нефрологичния избор. Става въпрос за реални възможности за по-нататъшно развитие на нефрологията и то в близко бъдеще:

• след разширяване и усъвършенстване на биопсично-морфологичната диагностика, повишаване ефективността на патогенетичното лечение и преди всичко – реализация в значителен обхват на програмата ХБЗ,  е напълно реално забавяне и даже стопиране прогресията на бъбречното увреждане/динамика на клирънса мл/мин/год/. Това би било изключително постижение на нефрологията, като подобен успех трудно може да се очаква при другите интернистични специалности

• наред с усъвършенстването на извънбъбречното очистване на кръвта, работни групи в САЩ и Италия работят усилено за конструирането и въвеждането в практиката на постоянно действащ и имплантируем изкуствен бъбрек

• рязко увеличаване на трансплантационната активност след успешно развитие на ксенотрансплантацията/трансегенни прасета?/

    5. КОЕ ВИ ВДЪХНОВЯВА ИЗВЪН МЕДИЦИНАТА?

     Извън медицината и нефрологията ще спомена за някои мои активности, които имам време да упражнявам в последните години и те наистина могат да се нарекат ВДЪХНОВЕНИЯ.

    РОДОСЛОВИЕ И РОДОВА ПАМЕТ

Продължавам делото на моя баща, който упорито е събирал данни и е изградил родословни дървета на фамилните ни родове – даже до  началото на 18-ти век! Отбелязани са и много достойни дела на наши предшественици, които ако не се документират, ще минат в забвение. Затова аз допълвам родословните дървета с новите разклонения  с вярата, че делото ще продължат следващите поколения.

    В духа на родовата памет помогнах на моята непрежалима майка, която на 84 годишна възраст стана автор на книгата „Неизбледнели спомени“/140 стр./. В нея са включени автобиографични очерци и  краеведски исторически статии. Тя беше учителка по история, активен общественик и обявена за Почетен гражданин на Велики Преслав.

     Последното родово вдъхновение представлява фамилната къща – строена преди около 100 години от дядо ми и е дала подслон на няколко поколения. Вместо да я продам или разруша, направих основен покривен  ремонт.  За мен тя остава родови паметник, като може да бъде обитавана от следващите поколения.

    РЕАКТИВАЦИЯ НА „ПОЕТИЧНАТА МУЗА“ ОТ УЧЕНИЧЕСТВОТО НА ЛЮБИТЕЛ-ПОЕТ

Наистина в гимназията се увличах по писане на стихове, като участвах в национални конкурси. Неудобно ми е да спомена и това, че тогава започнах да пиша приключенски роман/незавършен/ – „Дяволската пещера“. Действието се разиграва в Мароко, Атласките планини, до град Маракеш. В следващите десетилетия „поетичната ми муза“ беше напълно неактивна. В последно време са забелязва частична реактивация. Но интересно е това, че новите стихове са нито лирични, нито възторжени, а са предимно метафорично-хумористични

    ПОВИШЕН ИНТЕРЕС КЪМ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ – ОТ ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЦАР СИМЕОН ДО НАШИ ДНИ

На преден план се фокусират събитията от последните 150-200 години, които неоснователно са били засенчени или неглижирани.

    ПОДДЪРЖАНЕ НА СИСТЕМНА АЕРОБНА ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ

Това го считам също като своебразно вдъхновение извън нефрологията. Няма да се спирам на детската и младежката фази в моя живот, но в последните години регулярно провеждам сутрешен крос до 2 км и извършвам лека физическа работа на вилното ми место в ниското Средногорие, с кристален въздух и геопсихична наслада. Наред с овошките, подстригването на тревата – на малка площ отглеждам популярни български зеленчуци. Преди години засях и получих добър добив от брюкселско зеле. И в рамките на шегата, това съвпадна с влизането ни в Европейския съюз!

Доц. Пенчо Симеонов като модератор на сесията за докторанти на „Първия нефрологичен конгес“ на БНА (11.05.2025; Хотел „Милениум“)

КРАТКА БИОГРАФИЯ

ЛИЧНИ ДАННИ – Пенчо Йорданов Симеонов, роден на 26.11.1947

ОБРАЗОВАНИЕ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ – начално, основно и средно образования до 1965 година във Велики Преслав; 1965-1971 година – медицина във ВМИ Варна; следдипломни специализации по вътрешни болести и нефрология; специализации в чужбина по нефрология, диализа и трансплантация – Мед. Университет Гьотинген, Германия/10 мес./, курс по немски език-Блаубойрен, Германия, Висше медицинско училище Хановер/2 мес./, Германия,  кратки специализации в Инсбрук, Австрия и Тревизо, Италия.

ПРОФЕСИОНАЛНО РАЗВИТИЕ – 1972-1974 – Вътрешно отделение, Р. болница В. Преслав; 1974-1985 –  асистент, ст. асистент – Отделение за хемодиализа, МУ София; 1986-1994 – главен асистент във Втора нефрологична клиника, МУ София и 1995 – доцент по нефрология; 1998 – Началник Клиника по нефрология и трансплантация – УМБАЛ „Александровска“, Зав. Клиничен център/Катедра/ по нефрология.

КВАЛИФИКАЦИОННИ СТЕПЕНИ – 1971 – лекар/хуманна медицина/  ВМИ Варна; 1980 – специалист по вътрешни болести; 1983 – специалист по нефрология; 1987 – к.м.н./докторантура/ и 1995 – доцент по нефрология.

Личен имейл адрес: pencho.simeonov@abv.bg